Thursday 3 September 2009
Monday 31 August 2009
Умирайки вътрешно
Да не мислите че е лесно,
по-трудно е отколкото изглежда,
по-кофти еМожем да се съсредоточим
само ако сме разсеяни -
нелепо е да се опитваш да се съсредоточиш в
Н Е П О Д В И Ж Н О С Т Т А -
каза го с дълбокомислен вид
закачен за слепоочията на избръснатото си лице
К О Р И Д О РЪ Т
се плъзва по чорапи върху блестящия мрамор
в кафявата си униформа от закопчани врати,
набира скорост
страшно му харесва да се изкачи по задната стълба
извита като черупка на охлюв,
да спре на най-горното стъпало
и да си представя че е лифт до върха на живота
да проникне във вътрешността на зъбите му
зъбните корени
мозъка и сърцето, черния дроб
тестикулите
белите дробове млечните жлези
матката - с пенис в ерекция мускулест
и отвесен и да издуха пасаж от зародиши вътре
и заради зяпачите и подслушвачите
Каза: По. Късно. Утре.
Но не можеше да излезе от сградата,
защото просто не можеше
защото всичко вървеше наопаки
З А Щ О Т О
Той е покойник
между ключове и ключодържатели
ледени пеперуди, молци, прахоляк.
И камбани, чиито звук идва
отвън от дълбокото.И мъх.
Бухал пълен с воденични камъни
и сиво-сиви сънливи очи.
Sunday 30 August 2009
каквото е твое, е мое и каквото е мое, също е мое
Беше лято
Беше тъжна
Беше жена – ще поплаче ще й мине
Беше ли я видял?
Наистина ли беше луд?
Знаеше ли, че тя е там?
щеше да има вината
за неосъществена любов
завъртяна на винт
към зърната на гърдите си
и достатъчно време
да наблюдава устата на съпруга си
която се движи да оформя думи
но нищо не казва
Subscribe to:
Posts (Atom)