фаза

когато те сънувам нямам глас
преглъщам те
с онова парче от ябълката
което ме просмуква със беззвучие

прати ми знак
че чуваш мислите ми
съпътствай първия ми вик
стани компас
в залутаните ми посоки

превъртай ме
кръстовай в центъра
разтърсвай ме отвътре
като нож
със който се убива всеки срам

прелей ме
в собствени пространства
та и самата аз
да не успея да се върна

когато те сънувам нямам бряг
превалям
в сенките на своите овали
откривам недостъпния си свят

и сякаш може би изчезвам
във празното поглъщане на тялото си

не знаех , че

 

когато вече нямаш очи
за предупредителните
знаци на мислите си
ще съществувам
като представа
за солени пясъчни дюни
и като всяка сахара
ще обещавам оазиси
докато те просмуквам
на път да избликнеш ...

докато те настигна

не ме обичай – желай ме
плъзни език
по завоите на мъглата ми

разстели ме на безкрайни безсъния
изтъняващи ме на китки и длани

запали кожата ми
изпоти ме под ноктите
ускорявайки натиска
между клепачите на вдлъбнатината ми

пръсни се  

до всички притулени
краища на бледия мак
за да поискам да кажа – не излизай от мен

докато те настигна

късна вечер - септември
официален костюм
къса рокля перука високи токове

музика
сепаре
жартиер около бедрото





стриптийз -тя изпълнява
гледа я между краката

иска възбуда изпита на екс
любовта отегчава

стая в средата
влагалище - вътрешен двор
потни органи
мирис на сетива и оргазъм

Умирайки вътрешно

Да не мислите че е лесно,

по-трудно е отколкото изглежда,

по-кофти е

Можем да се съсредоточим
само ако сме разсеяни -
нелепо е да се опитваш да се съсредоточиш в
Н Е П О Д В И Ж Н О С Т Т А -
каза го с дълбокомислен вид
закачен за слепоочията на избръснатото си лице

К О Р И Д О РЪ Т
се плъзва по чорапи върху блестящия мрамор
в кафявата си униформа от закопчани врати,
набира скорост
страшно му харесва да се изкачи по задната стълба
извита като черупка на охлюв,
да спре на най-горното стъпало
и да си представя че е лифт до върха на живота
да проникне във вътрешността на зъбите му
зъбните корени
мозъка и сърцето, черния дроб
тестикулите
белите дробове млечните жлези
матката - с пенис в ерекция мускулест
и отвесен и да издуха пасаж от зародиши вътре

и заради зяпачите и подслушвачите
Каза:  По. Късно. Утре.
Но не можеше да излезе от сградата, 
защото просто не можеше
защото всичко вървеше наопаки

З А Щ О Т О
Той е покойник
между ключове и ключодържатели
ледени пеперуди, молци, прахоляк.
И камбани, чиито звук идва
отвън от дълбокото.И мъх.
Бухал пълен с воденични камъни
и сиво-сиви сънливи очи.

каквото е твое, е мое и каквото е мое, също е мое

Беше лято

Беше краят на август


Беше тъжна


Беше жена – ще поплаче ще й мине

Беше ли я видял?

Наистина ли беше луд?

Знаеше ли, че тя е там?

щеше да има вината

за неосъществена любов

завъртяна на винт

към зърната на гърдите си

и достатъчно време

да наблюдава устата на съпруга си

която се движи да оформя думи

но нищо не казва