фаза

когато те сънувам нямам глас
преглъщам те
с онова парче от ябълката
което ме просмуква със беззвучие

прати ми знак
че чуваш мислите ми
съпътствай първия ми вик
стани компас
в залутаните ми посоки

превъртай ме
кръстовай в центъра
разтърсвай ме отвътре
като нож
със който се убива всеки срам

прелей ме
в собствени пространства
та и самата аз
да не успея да се върна

когато те сънувам нямам бряг
превалям
в сенките на своите овали
откривам недостъпния си свят

и сякаш може би изчезвам
във празното поглъщане на тялото си